В един задушен летен ден на 2009-та година Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев и Петър Мелтев търсят прохлада из алеите на Борисовата градина. Там, в парка, полагат основите на първата и единствена (засега) трупа за импровизационен театър в България. Опознавайки себе си, един друг, квантовата механика, околната среда и социума, импровизационния театър и популацията на животинските видове (безценно познание в по-нататъшното развитие на трупата), те водят тежки битки с материята. Стигат до извода, че в борбата с импровизационния театър се нуждаят от подкрепления.

Така в редиците им се вливат Златин Цветков и неудържимият Леонид Йовчев. В изтощителните тренировки, във всяка своя свободна минута, пот редом с петимата леят и Владислав Виолинов и Константин Лунгов. Влади Виолинов в този момент вече е сред най-перспективните млади актьори във Варненския драматичен театър, а Косьо Лунгов е популярен с безбройните си телевизионни, балетни, музикални и други изяви.

След ожесточени дебати името „ХаХаХа Импро Театър“ надделява пред „От кол и въже“ и „Забавно – духов оркестър“. Така ХаХаХа – ИмПро #1 се случва на 19.12.2009 г. във фоайето на читалище Славянска беседа. Поради факта, че в различните „игри” публиката определя персонажите и обстоятелствата на сцената, всяко ИмПро е неповторимо и различно. По тази причина и изявите на трупата са отбелязвани с пореден номер вместо със заглавие.

Скоро фоайето се оказва тясно за приятелите и (вероятно) бъдещи почитатели на ХаХаХа и трупата се мести с няколко метра наляво – на сцената на Славянска беседа. Това се случва на ИмПро #3. Или #4. Не е ясно. И до днес ХаХаХа разчита предимно на интернет, за да се популяризира и да рекламира спектаклите си.

Привлечени като нощни пеперуди на лампа, скоро към трупата се присъединяват и Васил Бовянски и Живко Джуранов. Дали го правят за слава, пари, заради името или просто от глупост – също не е ясно. Това се случва между ИмПро #20 и ИмПро #30. Или между #30 и #40. Не е много ясно.

Последен (от актьорите) към ХаХаХа се присъединява Александър Митрев – през лятото на 2012 година.

Какво свързва тези хора, кой кого води и на кого е протеже – отново не е ясно. Знае се със сигурност, че Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Златин Цветков и Владислав Виолинов са състуденти от последния клас на професор Крикор Азарян в НАТФИЗ. Леонид Йовчев завършва НАТФИЗ в класа на проф. Д. Гюрова през 2007-ма, Петър Мелтев и Александър Митрев са възпитаници на професор С. Танковска, но от различни класове, Васил Бовянски и Косьо Лунгов завършват актьорство за куклен театър при професор Боньо Лунгов през 2005-та. Живко Джуранов също е кукловод, но получава дипломата си през 2007-ма от професор Дора Рускова. От тези факти поне е видно, че всички са професионални (най-малкото дипломирани) актьори.

В края на 2012-та незнайно как като основател, към групата се присъединява Драго Симеонов – популярен радио (и не само) водещ и журналист. Част от ХаХаХа през 2012 стават и Диляна Георгиева, Алиса Атанасова и Гери Турийска /жени/.

Популярността на групата расте и скоро се стига до ХаХаХа – ИмПро #13 на 10.06.2010 г. в клуб BASQUIAT Wine & Art в Пловдив. С това се поставя началото на традицията почти всеки месец да има поне по едно ИмПро в града под тепетата. Там се подвизават и в Петното, Конюшните на царя и в Държавен куклен театър Пловдив.

ХаХаХа гостува и в Габрово, Ловеч, Стара Загора, Варна, Вианден (Люксембург) и Димитровград. Поотделно. И в разбъркан ред. На 19 и 20.10.2012 г. ХаХаХа сполетява и българската общност в Люксембург. Събитията там са организирани от клуб Гайда.

Трупата участва на различни форуми и фестивали като:
Беглика, TEDxBG, Buskers Play In, Ржана, Горичка, София диша, Въздухария, а сигурно и другаде. Имат и доста корпоративни участия за големи компании, най-вероятно за да изкарат пари.

Крайъгълен камък в историята на ХаХаХа е ИмПро #50 на 14.02.2011 в театър „Сълза и смях“. Тогава трупата излиза за първи път на голяма сцена, при това в състав от 9 души – Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков, Леонид Йовчев, Владислав Виолинов, Константин Лунгов, Васил Бовянски и Живко Джуранов. Салонът е препълнен, а доколко опитът за изява на голяма сцена е успешен – историята мълчи. Но е факт, че след няколко спектакъла трупата се мести от Славянска беседа в Модерен театър.

Подвизават се и в клуб Mixtape 5. Точно там е и ИмПро #83, на което трупата трябва да избере жена, която да се присъедини към тях след обявен конкурс. Избират цели 3 – Гери Турийска, Алиса Атанасова и Диляна Георгиева.

Те са и съдии в последната по-мащабна изява на ХаХаХа – ИмПро #100. То се провежда като Първи професионален ИмПро батъл на сцената на Учебен драматичен театър НАТФИЗ. В него участие вземат „нинджите” Тони Карабашев, Васил Бовянски, Константин Лунгов и Живко Джуранов срещу „самураите” – Ивайло Рогозинов, Петър Мелтев, Владислав Виолинов и Александър Митрев. Водещ на сблъсъка е Драго Симеонов с ослепителните асистентки Василена и Климентина, избрани също с конкурс. По последни данни ИмПро може да се наблюдава и саботира в кино Влайкова.

ХаХаХа помага и на Първата Българска Непрофесионална Група за Импровизационен Театър „3мпро“, съставена от участници в Импро класовете, водени от членове на ХаХаХа. Досега 3мпро е провела 4 непрофесионални батъла. Най-малко.

От 2010 година неразделна част от спектаклите на ХаХаХа е и групировката на така наречените УлтраСи. Ади, Бояна, Диана, Илияна – първоначално верни зрители, впоследствие те се превръщат във важно звено, поемайки функцията на черноработници преди, по време на и след шоу на трупата.

Засечени са няколко локации, на които може да бъде намерена трупата на ХаХаХа в неформална обстановка (макар че при тях има тенденция тя винаги да е такава). През лятото те провеждат своите тренировки в парка Заимов, а през зимата в гостоприемното студио на Ню Актърс (там се провеждат и курсовете им) или в секретната им квартира, наречена ХаХаХа Гожо Доджо.

А шоу на ХаХаХа Импро Театър може да се проследи всеки първи и трети понеделник в Кино Влайкова на ул. Цар Иван Асен ІІ, близо до Орлов мост.
Както и понякога в Пловдив. Или някъде другаде в България. Или извън България…

Летописец – Жи.Жу. 2013