Eдин от малкото хора, свързани с ХаХаХа ИмПро, чието име се чете и произнася сравнително лесно.

Още от дете той иска да стане актьор или каквото и да е друго без значение (тъй като не е претенциозен), и в този смисъл дружбата му със създателите на импровизационния театър в България е както напълно закономерна, така и съвсем случайна.

Симеонов открива сравнително късно ХаХаХа ИмПро, но това не му пречи да твърди, че е сред основателите. Аргументира се, че единственото, което го спира да е сред първите, е факторът „време” (и може би факторът „място”), а тези фактори не са във владение на никого, най-малко пък на онези, които обичат да импровизират.

Драгомир определя скромно себе си като част от интелектуалния елит на нацията, което го освобождава от задължението да се занимава с маловажни неща или да си вдига телефона.

Неговият принос към ХаХаХа е огромен, но незабележим, което му спечелва прозвищата „гиганта в сянка”, „невидимата планина” и „камуфлажният титан” (и трите измислени току-що, което не ги омаловажава изобщо).

Драгомир Симеонов обича всичко българско и родно, така че дори някое от любимите му неща да е от чужд произход, той твърди, че е нашенско или му слага наставка „-ов”. Сред нещата, с които можете да го спечелите, са родопските спагети, странджанските портокали, дунавския хип-хоп и филмите на Дейвид Финчъров.

Предпочита да не говори за другите в ХаХаХа, защото не е сигурен точно кой кой беше и се плаши да не го изхвърлят от заемания пост заради този дребен пропуск.