Другите за нас
„Гледали сме ги и на открито, но от ноември вече си имат собствена сцена … Видяхме дебютното им представление там и се веселихме от сърце – бяхме малко като в детската градина или като на един от онези купони, където бориш скуката с игри на филмови асоциации. Никога не знаеш накъде ще тръгнат скечовете им – все пак говорим за импровизация, а някои от тях са си убийствено смешни като криминалната история „професия-място-причина за смъртта“ и този, в който говорят един вместо друг. Има и някои по-скучни, които сякаш се точат безкрайно във времето (като по-голямата част от закачките с публиката), но лошо няма – все пак ХаХаХа Импро още не са излезли от първите седем и засега май са ни единствени…“
„В ХаХаХа Импро
– може и по водолазен костюм с шнорхел и папионка
– може да го оставите включен [мобилния си телефон], стига да нямате нищо против актьорите да отговорят на обаждането вместо вас
– трябва да викате, пляскате и ако се наложи, да застанете на челна стойка и да изкукуригате
– има списък от игри, по които публиката измисля сценарий, но и той невинаги може да се разчете поради калиграфските умения на някои от трупата
– публиката измисля уникални сцени като “Ескимоси в машина на времето”, “Напръстникът на Айнщайн”, “Опра Уинфри и помпата за кърма” и небезизвестната “Александър Македонски и шибидаха му”, а актьорите ги отиграват
– актьорите няма шанс нещата да се объркат, защото всичко се измисля на момента; каквато и глупост да изтърси някой от актьорите, колегите му я приемат и продължават да играят според нея
– всеки път е различно
– парите, които давате отиват за благородни каузи като “Нахрани зомби” или “Да спасим изчезващия вече вид невидима лисица”
– понякога има добри представления, понякога – уникални!“
Блогът на Петър и Биляна, 9 декември 2011
„Изненадата е заложена в самия принцип на тяхното представление – става въпрос за импровизации по подадени от публиката ключови думи. И понеже няма как да разкажем какво точно ни накара да бършем сълзи от смях на форума, ти предлагаме да посетиш като начало сайта им, а още по-добре – едно от следващите им представления.“
„Никакъв смисъл няма да ви разказвам какво точно се случва по време на двучасовото представление. Защото дори да ви опиша с подробности, следващия път нищо от това няма да се повтори. Редуват се ситуации, които изненадват и провокират самите участници. Жижо е китаец, който разбива на пинг-понг противника си с парче франзела, докато възпява сандвича с фин фалцет. После се превръща в свещеник-геймър с лекотата, с която малко по-рано е бил оплешивяваща оперна певица. Петър кърши огромните си изящни ръце като зловещ колумбийски наркотрафикант, преминава през половин дузина филмови жанрове и накрая се влюбва в жертвата си. Или май на финала пиеха ракия от пластмасови чашки.“